ПАЛАЧЪТ САНСОН трагическа гротеска от Христос Хартомацидис

През 1688 г. с Указ на Людовик ХІV, руанският палач Шарл Сансон бил назначен за главен палач на Париж. Той поставя началото на френската династия от италиански произход САНСОН. Седем поколения палачи наследяват височайшата длъжност "кралски палач" до 1847 г., когато последният палач Клеман Анри Сансон излиза в пенсия.

В основата на пиесата лежат "Записките на палача" - мемоари на Шарл Анри Сансон, палач от четвърто поколение, съвременник на френската революция, когато е била изработена гилотината. Той изпълнява най-много присъди, включително на Мария-Антоанета и революционерите Дантон и Робеспиер.

Гръцкият драматург Христос Хартомацидис не прави обичайна драматизация на събитията описани в тези мемоари. Той използва и обединява житейския материал в драматургична импресия по възможно най-обобщен и метафоричен начин вечния конфликт между ВЛАСТТА И ЧОВЕКА във всичките му възможни форми. Различни вариации на въпросния конфликт са изведени като гротескни ситуации, трагични и сатирични измерения и изображения.


Участват:
Иван Самоковлиев, Елена Кешишева, Михаил Незалзов, Ивелина Симеонова, Христо Христов

постановка: Стефан Стайчев
сценография: Елена Александрова